Култ към блюдолизма
То бива похвала, то бива похвали, то бива знамение, но мярката към този момент уверено е надхвърлена, освен това с доста и от дълго време. Министърът за българското европредседателство Лиляна Павлова описа през вчерашния ден, че на интернационалния стопански конгрес в Давос министър-председателят получил следната оценка: " Държави като Македония, страните от Западните Балкани споделиха: Добре, че е Бойко Борисов. Това, което се случва, е исторически миг за Балканите. " Ба-баам!
Ей това е един от тези моменти, когато завесата падна, шашнатата аудитория секунди-три мълчи злокобно, след това се взривява от овации, напрежението спада и усмивките цъфват. Или най-малко може би по този начин й се желае на министър Павлова. Защото даже някой обект на интернационалната политика, като премиера на Македония Зоран Заев, да е похвалил нашия тъкмо с тези думи, то би трябвало да се спести това на публиката. Това просто не е правилно и не звучи фанфарно, а самохвално.
Нищо историческо няма сега, нито пък Бойко Борисов има някакво отношение към процесите на Балканите. Заради пустото председателство взе да се разтяга дъвката с така наречен Западни Балкани и тяхната хипотетична евроинтеграция, за която и по този начин се приказва и работи от години, и това е всичко.
България не е оня фактор, който може да реши каквото и да било. Страната, която разгласи, че цялото й председателство на Съвета на Европейски Съюз ще съставлява " общително домакинство ", не може да има престиж и мнение, което да тежи. Съвсем други фактори, несравнимо по-сериозни от България, ще решат въпроса с участието на страните от някогашна Югославия в Европейски Съюз - тогава, когато на тях им е преференциално по стопански и политически аргументи. И тази история няма да се май в околните 10 години. Ако Зоран Заев не го знае заради политическо малолетство, то сякаш опитният Борисов би трябвало да е наясно, че не трябва да раздава празни обещания, които и да желае не може да извърши.
Премиерът Борисов от началото на втория си мандат прави обезверени опити да се закачи за геополитическата орбита, по която го пуснаха да обикаля като един трабант, т.е. сателит на немски. Блюдолизството към Борисов тук към този момент е издигнато в фетиш. Министри и медии, последните са изключително старателни, хвалят неговите " исторически " външнополитически триумфи. Обаче, в случай че ги попитате какви са съответните стопански изгоди за България, ще се затруднят да ви отговорят. Общи приказки, целувки и обятия пред камерите и един танц със саби.
Освен това хвалбата на Павлова, че за пръв път от времето на Симеон Сакскобургготски български министър председател е канен в Давос, не е доста точна. През лятото на 2013 година министър председателят Пламен Орешарски бе поканен и взе участие в работата на единия от панелите, в така наречен " Летен Давос " - издание на Международния стопански конгрес, което се организира в Китай. Но Павлова не се сети за това. Сигурно не е задоволително влиятелно български министър председател да дискутира на британски действителни проблеми със международни икономисти в бъдещия стопански колос на света. Друго си е да се усмихваш сепнато, до момента в който ти мерят гърба с длани и викаш: " Айде, бай-бай ".
Впрочем посланичката ни в Швейцария Меглена Плугчиева, май без да желае, разкри повода за поканата към Борисов да отиде в Давос. По нейните думи за това е оказал помощ фактът, че страната ни е ръководител на Съвета на Европейски Съюз. Дето се вика, поставя се по систематизиране.
Ей това е един от тези моменти, когато завесата падна, шашнатата аудитория секунди-три мълчи злокобно, след това се взривява от овации, напрежението спада и усмивките цъфват. Или най-малко може би по този начин й се желае на министър Павлова. Защото даже някой обект на интернационалната политика, като премиера на Македония Зоран Заев, да е похвалил нашия тъкмо с тези думи, то би трябвало да се спести това на публиката. Това просто не е правилно и не звучи фанфарно, а самохвално.
Нищо историческо няма сега, нито пък Бойко Борисов има някакво отношение към процесите на Балканите. Заради пустото председателство взе да се разтяга дъвката с така наречен Западни Балкани и тяхната хипотетична евроинтеграция, за която и по този начин се приказва и работи от години, и това е всичко.
България не е оня фактор, който може да реши каквото и да било. Страната, която разгласи, че цялото й председателство на Съвета на Европейски Съюз ще съставлява " общително домакинство ", не може да има престиж и мнение, което да тежи. Съвсем други фактори, несравнимо по-сериозни от България, ще решат въпроса с участието на страните от някогашна Югославия в Европейски Съюз - тогава, когато на тях им е преференциално по стопански и политически аргументи. И тази история няма да се май в околните 10 години. Ако Зоран Заев не го знае заради политическо малолетство, то сякаш опитният Борисов би трябвало да е наясно, че не трябва да раздава празни обещания, които и да желае не може да извърши.
Премиерът Борисов от началото на втория си мандат прави обезверени опити да се закачи за геополитическата орбита, по която го пуснаха да обикаля като един трабант, т.е. сателит на немски. Блюдолизството към Борисов тук към този момент е издигнато в фетиш. Министри и медии, последните са изключително старателни, хвалят неговите " исторически " външнополитически триумфи. Обаче, в случай че ги попитате какви са съответните стопански изгоди за България, ще се затруднят да ви отговорят. Общи приказки, целувки и обятия пред камерите и един танц със саби.
Освен това хвалбата на Павлова, че за пръв път от времето на Симеон Сакскобургготски български министър председател е канен в Давос, не е доста точна. През лятото на 2013 година министър председателят Пламен Орешарски бе поканен и взе участие в работата на единия от панелите, в така наречен " Летен Давос " - издание на Международния стопански конгрес, което се организира в Китай. Но Павлова не се сети за това. Сигурно не е задоволително влиятелно български министър председател да дискутира на британски действителни проблеми със международни икономисти в бъдещия стопански колос на света. Друго си е да се усмихваш сепнато, до момента в който ти мерят гърба с длани и викаш: " Айде, бай-бай ".
Впрочем посланичката ни в Швейцария Меглена Плугчиева, май без да желае, разкри повода за поканата към Борисов да отиде в Давос. По нейните думи за това е оказал помощ фактът, че страната ни е ръководител на Съвета на Европейски Съюз. Дето се вика, поставя се по систематизиране.
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ